ЗИМЕН РИБОЛОВ

Активността им, както и на повечето риби, е намаляла.
Обиковенно се крият в дупки и малки пещерички.На практика под всеки по - голям кмък има по някое попче.
Когато камъните са много близко до брега, най удачно е използването на фиг.1. При нея влакното е:0.20 – 0.25 с дължина :100 – 150 mm Куките са с номера :7 – 9 . Дължината на пръчката е:1 – 1,2m С диаметър 5 – 10 mm обикновенно от дърво .


Фиг.1

Търсят се дупките м-у камъните и там се забива пръчката ,така че върхът й да се показва от водатa. При хващане на попчето пръчката започва да играе и трябва бавно да се извади.



За стръв да се използват : миди , скариди (белени или не ) ,парченца от цаца (солена или прясна ) ,парче от попче .
Използват се няколко такива въдици , като се търсят дупки в които кълве .
Метода е често използван във Варненското езеро ,в местата на вливане на каналите на ТЕЦ Варна .
Там се лови и на плувка .
Влакното и куките за плувка са същите . Стръвта също . Отежнението на риболловна та линия е във вид на оливетка и лежи на дъното .Плувката може да е хоризонтална или вертикална не много голяма . Кълването е ясно изразено .

По буните, при слънчево време, също може да се лови риба .
Тя се търси близко до буната, в най – дълбоките дупки м- у преплетените тетраподи .
Може да се иизползва 4,5 –6 m телескоп без водачи . Основното влакно 0,30 – 0,35 mm, качествено, за да издържа на триенето по камъните и мидите . Повода е с дължина 100-130 mm и диаметър 0,18 – 0,25 mm . Куките са с номера 7- 9 , които можем предварително да ги разкалим, за да не се късат или чупят. Оловото е със сверична форма , за да може да се провира м – у тетраподите .Около 20 грама .


Фиг. 2
Може да се лови и без пръчка( на волта). Необходимо е 10 m влакно с диаметър 0,5 – 0,7 mm за да се ползва по дълго .Оловото е 80 – 90 грама. Влакното се остава натегнато и рибата се самозасича .Куките са 2 с номера 6—7 .
Поводите 0,20 – 0,25 mm с дължина 150 и 80 mm


Фиг.3
Използват се по няколко волти .

В открито море се лови с парагади . На въже с диаметър 8 – 10 mm , се вързват куки №1 със 150 mm дълги поводи с диаметър 2 – 3 mm от въже .Разстоянието между куките е 1m.За стръв се използват парченца от солена цаца или атерина .Пускат се от 1000 до 4000 куки за една вечер .



РАННА ПРОЛЕТ

След първото затопляне на морската вода до температура 5 – 6 градуса попчетата се раздвижват .Най – активни са след обед и надвечер , ако времето и морето да са спокойни. Местата за риболов са по мостове , буни , вълноломи .
Когато на буната се лови от страната без камъни и тетраподи , се използват волтите от Фиг 3 ,но основното влакно е 0,30 – 0,35 mm , а тежеста 50 гр.Влакното се навива на
кръстачки , който след хвърлянето на въдицата се оставят натегнати.


Фиг. 4
След кълването кръстачката пада ,а попчето се е хванало .Използват се по няколко волти . Стръвта обикновенно е парчеце цаца .




ПРОЛЕТЕН РИБОЛОВ

При затопляне на водата на 10 – 15 градуса започват най - успешните дни в риболова .
Рибата е навсякъде и кълве интензивно .
При мостовете буните и вълноломите се търси на полянките пред камъните по дъното.Освен метода от фиг 4 и фиг . 2 се лови и с всякакви пръчки и телескопи .
Линиите са с различен брой куки в зависимост от личните претпочитания .


Фиг. 5
Използваните куки са с номера 4 – 7 .Тежестите варират от 20 – 50 грама .Поводите 0,20 mm . Основното влакно е според предпочитанията на риболовеца , но не по – тънко от 0,20 mm . За стръв се използват : скариди , земни червеи , парченца риба ,миди (сурови ,леко сварени или изцедени ). Също така и морски червеи , ако можем да си намерим .

От буните е резултатен и риболова на плувка .
Избират се по -удължени плувки с носимост 2 –4 гр . Утежнението се групира на 150 – 200 mm от куката ,която е №7 .Основно влакно 0,18 – 0,20 mm повод 0,15 – 0,18 mm .
Стръвта е същата . Кълването е ясно с потапяния и отнасяне на плувката . Ако се забавим със засичането попчето се скрива в дупката и ваденето му е трудно , и понякога късаме куката .
Друг метод , но по – слабо застъпен , е с комбайна .Представлява дебела тел ,на която са вързани 5 – 10 куки .След зареждането на системата и пускането и във водата, е необходимо на всеки 15 – 20 минути да я проверяваме и презареждаме .



Фиг . 6

Разновидност при комбайната е изпълнението с две олова . Но при него е възможно, няколко едри каи , могат добре да го заплетат .Системата се изпъва при пускане .


Фиг . 7
Ако искате да направите незабравим риболов , намерете си лодка !
Независимо дали ще е дървена или гумена , най- добре е тя да е комплектована с човек, който знае местата на попчетата . Ако няма такъв , ви трябва малко наблюдателност.Огледайте се , къде в морето има събрани повече от 3 лодки . Закответе се на 30 –40 m от тях и хвърлете въдиците .Ако не клъвне до 10 минути сменете мястото на лодката си, може и според схемата която ви предлагам.
Докато направите обиколката ,ще сте открили мястото на добро кълване .


Използват се спининги с дължина 1,5 – 1,7 m и мек връх . Основното влакно 0,25 – 0,30 mm. Поводи 100 mm , 0,20 mm . Най – удачните куки са № 1 и 1.0 ,защото рибата не може да ги глътне и лесно се откача .Оловото е 20 – 30 грама тип бъбрек .


Фиг .8

Въдицата се пуска отвесно , а кълвнето е много ясно изразено. Най – честата стръв е скаридата , но може и всяка от изброените по – горе .



ЛЕТЕН РИБОЛОВ

Когато морската вода се стопли на 18 и повече градуса , пролетният устрем на каята изчезва .
По буните, мостовете и вълноломите е успешен риболова само сутрин от изгрев слънце до 9 часа. През останалата част на деня резултатите са много по – слаби .
Кой от изброените по горе начина на риболов ще изберем, зависи само от предпочитанието ни .
Най – често използваната стръв е :скариди , миди (черни или бели ) , морски червей
Лови се и на :тънко одрязана филийка от рапан , земни и торни червеи , бели охлювчета, на всичко иизброено по горе и на каквото месо ни хрумне .
Ако разполагаме с лодка ,кълването е през целия ден . Местата и такъмите са същите,както и през пролета .

ЕСЕНЕН РИБОЛОВ

След първото захладняване на времето, рибата започва да трупа запаси за зимата. Резултатите от излетите често ни напомнят за пролетният риболов. Чести гости са и лихнусите .Това продължава докато температурата на водата стане 5- 6 градуса .




Местообитание


Попчетата са дънни риби, но в зависимост от сезона се намират на различни места.

Зима

В морето са настанени в най- дълбоките дупки под камъните. Тези, който са с дълбочина повече от метър, са предпочитани. Попчетата стоят в най- далечният от входа край. Ако морето е спокойно, от време на време, някое попче застава за малко до входа на дупката за да оледа за храна. Има ли нещо наблизо, което да го съблазни,то отива и го хапва.При бурно море, попчетата са максимално далече от входа и не се движат.

Пролет

При температура на водата над 5 градуса попчетата се раздвижват. През деня стоят на входа на дупките, а късно следобяд и надвечер излизат.
Когато температурата на водата е 10-12 градуса започва подготовката за хвърлянето на хайвера. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.
Затопли ли се морето над 17 град.. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m.


Лято

Покачи ли се температурата на морето над 19 – 20 градуса, попчетата целодневно правят “слънчеви” бани на малките пясъчни полянки между камъните.

Тази статия е изпратена от: Николай Липчев